Южняшко: Бели къщи, рибари до колене във водата призори, калдъръмени улички.
Възрастни жени, облечени както са били облечени техните баби, и също толкова възмутено поглеждайки туристите и осъждайки тяхната невъздържаност. Приказно красиво, за първи път виждам къщи, облицовани с керамични плочки. Нито една къща не прилича на другите така. На почти всяка къща има керамично изображение на Богородица, както и някакъв художествен мотив.
Много мизерно – на всяка крачка къщи с опадала мазилка, изоставени къщи – а това е един от основните центрове за професионален сърфинг и както изглежда, популярен курорт. Все още е извън сезона, и местните се забавляват да се присмиват на заблудените чужденци, които не могат да устоят на изкушението, наречено океан, и навиват крачоли да опитат водата. Местните млади надежди по сърф междувременно се подготвят да покорят вълните.
А океана! Ах, океанът е приказен и отмива всичката душевна мръсотия, събрана в градското ежедневие, и не съществуват вече дребнавости, нито малки обиди, нито негативизъм, нито напрежение. Няма притеснения за утре, нито нетърпение. Има само тук и сега. Има спокойствие. Има.. безметежност. Има откъсване и има сливане с пясъка, с водата, с малките рачета, които щъкат наоколо, със слънцето.
А чайките изглежда са същите във всички географски ширини. Рошави, любопитни, дръзки и ами.. чайки.
А тъй като съм всепризнат любител на дребните пилета, бях възхитена, че точно пред прозореца на хотелската ми стая имаше огромна колония пернати, които сутрин и вечер усилено дебатираха над някакви си техни проблеми, и прехвърчаха на рояци между двете палми, които им бяха дом. Неизменно обаче, дебатите водеха до мир и спокойствие, и всички отлитаха по техните си работи, или заспиваха кротко.
Лека нощ! Утре отиваме в Синтра. Нямам търпение.
