Замислих се днес. Забравих си – за пореден път – шапката в едно такси. Много хубава, черна, която си купих в Лондон, след като забравих предшественичката ú в автобуса, който ме откара от Хийтроу до Гатуик. Не бих се нарекла вещоманка, но към някои вещи се привързвам особено много, носят особен заряд и имаме истории заедно, ако се случи нещо с тях, страдам много. Та, замислих се, кои са нещата, които заемат най-голямо място в сърцето ми. И за да не става списъкът твърде дълъг, направих си нещо като Топ 5. И тъй:
1. Китарата.
Още помня, бях ученичка, и се бях ентусиазирала лудо, без да се надявам, че някога ще имам китара. След месец-два, явно вече убеден в страстта ми по китарите, баща ми ми я подари за рождения ден. Еххх!! Неизразима радост! Научих се да свиря сама. Носех я по купони и по екскурзии, преживя бойно кръщене с перце (аз свиря само с пръсти), валял я е дъжд и я е затрупвал сняг, глезила съм я със специални струни, и все още е неизменно с мен където и да отида. Не мога да твърдя, че се справям особено добре, но когато ми е тежко и мъчно, звукът ú ме връща обратно.
2. Отломък кварц.
Най-обикновен, не от най-благородните, с жилки пирит и примесен в скала. Луда съм на тема камъни. Обожавам полускъпоценните камъни, те носят страхотна магия в себе си. Този специално ми беше подарен от една приятелка от началното училище – баща ú беше миньор. Това е камъкът, който ми напомня, че има неща, които клонят към вечност, и че за тях си струва да се бориш и да не си безразличен.
3. Лаптопът.
Сравнително скорошна придобивка, но колко улесни всичко! Сега мога да си седя в леглото и да поствам; да разработя проекти, и после да ги представя без да се чудя дали тех възможностите на отсрещната страна ще понесат презентацията ми; мога да правя сто неща, докато се нижат дългите часове на пътуването София-Бургас. Въобще – каквото си поискам!
4. Купа с мидички.
Както обичам да казвам – аз съм дете на морето и във вените ми има морска вода. Когато дойдох в София, не можех да понасям гледката на всички планини наоколо, заплашващи да се сгромолясат върху мен. Така че си донесох малко дарове от морето – всеки път, като отида при него, то ми оставя по някой – дали дяволски нокът, дали някое раче, дали причудливо издълбано камъче или загладено стъкло – винаги нещо само за мен. Самото ú присъствие кара планините да изчезнат, и като че ли погледът ти може да се рее до безкрайност.
5. Шинай + Боккен.
Хм. Нямам си кодачи, но пък и напоследък не тренирам въобще. Олицетворението на пътя. Дисциплина и дух. Овладяването на себе си. Смирението. Бързината на ума, която принуждава тялото да се подчини. Много е различно от ‘обикновените’ бойни изкуства, защото не е просто млатене нагоре надолу (с цялото ми уважение към всички бойни изкуства по принцип). Нали сте виждали как нападат котките? Подготвят се, преценяват те, намират момента и скачат. Жертвата обикновено дори не е разбрала. Приложете го към който си искате аспект от живота.
А вашите кои са?
