Преместих се

И тъй, преместването вече е окончателно и безвъзвратно. След необходимите първоначални пипвания, блогчето ми вече е удобно настанено на собственото си място :

sylfie.net/blog

Оттук нататък следва мнооого много работа откъм доусъвършенстване, да не говорим, че тепърва ще се уча как да постигам дзен простота и елегантност на собствения ми сайт. Какво пък, приключение точно по вкуса ми. Поне принудителната суша откъм постове приключи  :))

See ya there!

 

Моят си сайт!

Yepeeee! Имам си вече  и домейн и хостинг и всичко! Съвсем скоро ще мога да си преместя блогчето и да продължа с приключенстването!

 

За социалните мрежи и приятелството

Днес явно ще е ден да приемам добрите страни на нещата, които не харесвам. Не харесвам Фейсбук. Май е така с всички места, където очевидните ползи/удоволствие от употребата се губят в очевидните вреди, както и където личният ти контрол върху събитията е сведен горе-долу до нула.

Оценявам обаче възможностите, които Фейсбук дава откъм поддържане на връзка с различни хора (приятели). След като най-ненадейно се намерих отново със стар приятел от Франция, с когото изгубихме връзка преди 4-5 години – или по-точно, след като той е изнамерил акаунта ми във Фейсбук – макар и празен и непипнат през двете години, откак го регистрирах и установих, че няма да е нещо, което ще ползвам. Oh, happy day! Не мога да спра да се усмихвам, и ще преглътна неприязънта си. Само заради великолепния подарък, който ми направи. Да видим сега какво ще излезе от тази връзка с ФБ.

 

Фитнес

Уау. Ходих на фитнес. Два пъти вече. Дърпах се толкова години, но предвид какви са ми шансовете да мога успешно да тръгна пак на кендо, както и какви въобще спортове могат да се тренират сутрин в 7, това май беше единствената възможност. Не е толкова зле де, малко е скучно и продължава да ми се струва глупаво да се местиш от уред на уред, за да работиш върху различни мускулни групи, но поне усещам прилив на енергия и се чувствам освежена след тренировка. За това как тренира дух – ми не тренира. Бичиш 40 минути и никакво интелектуално усилие. Бягането по плажа дори е по-добро от това. Така че вече е напълно доказано, че фитнесът не е за мен и няма да се харесаме, но ще се понасяме едни други, докато дойдат по-добри времена, и ще мога да тренирам пак кендо..

 

Ок.. и следва какво?

Хмм, не ми се случва често така лошо да ме закопаят по време на регистрация – съобщение за грешка, което казва точно нищо, след като уж ми потвърдиха паролата на първа стъпка, и съобщение-потвърждение за успешна регистрация, в което ми казват ‘добре дошла’ без да ме пускат вътре… Разбира се, и двете заедно в един прозорец за съобщения, иначе няма да е интересно.